DHBW Stuttgart, Duales Stidium, Германия

1. Представи се.
Ангел Миланов - студент съм 2 курс в Германия. Завърших 91 Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София.

2. Учиш в DHBW Stuttgart, разкажи ни нещо повече за университета и специалността, която следваш.
Следвам Wirtschaftsinformatik. Особеното при моето следване е дуалната форма на обучение. При нея се обучаваме във ВУЗ-а и същевременно работим във фирма, която сами сме избрали. Извършваната работата (стаж) обикновено е според специалността на следване. Искам да обърна специално внимание на факта, че в провинция Баден-Вюртемберг дуалната система, кооперирането на местни бизнеси и DHBW, е най-добре развита в цяла Германия, т.е. ако изберете duales Studium, непременно трябва да е в Баден-Вюртемберг. Моят ВУЗ например е най-големият и има много филиали в цялата провинция. Общият брой на студентите надхвърля 10 000 - 15 000.
Въпреки това подобни дуални програми на обучение се предлагат под различни наименования във ВУЗ-ове и в други провинции.
3. Как се насочи към този университет?
Разбрах от приятели, които живеят в Германия, за възможността да уча и работя чрез дуалната система на обучение.

4. През какви етапи премина кандидатстването ти?
Първо от сайта на ВУЗ-а трябва да се намерят партньорски фирми, при които да се кандидатства за работа. При големите корпорации процесът обикновено е по-дълъг, минава през различни етапи, но при тях както конкуренцията, така и местата са повече.
След като фирмата одобри кандидатурата, ВУЗ-ът приема кандидата, ако той притежава необходимите документи.

5. Академичният процес по-различен ли е от този в България? Какви плюсове виждаш в обучението там?
Моето следване е пряко свързано с практикуването на специалността. Освен това студентите получават заплащане от фирмата. След като завърша, смятам, че ще бъда с много по-силно развити трудови навици и ще бъда много по-подготвен за истинските нужди на бизнеса.

6. А какво мислиш за преподавателите?
Смятам, че от преподавателите има какво да се желае. Един от недостатъците е, че системата е съобразена предимно с местните и езикът (местният диалект) определено може да се окаже проблем дори и за най-вещите.
7. Как се справи с адаптацията си в страната? Кое ти беше най-трудно в началото?
Адаптацията е постепенен процес и път, който всеки трябва да извърви самостоятелно. В началото е най-трудно да се намери добро място за живеене. Освен това кандидатите трябва да имат предвид, че храната, дори и скъпата, не е особено качествена, например, плодовете и зеленчуците. Най-големият проблем, с който всеки се сблъсква, е липсата на приятели и подходящата компания.
Донякъде тези процеси са свързани и с културния шок, който всеки трябва да преодолее. Ще разберете кога е отминал, чак когато започнете да разбирате местния хумор.

8. Кажи нещо за града? С какво е известен? На теб харесва ли ти?
Щутгарт не е много известен, има относително малко българи, а още по-малко софиянци. Наскоро научих ще Königstraße е най-дългата търговска улица в Европа.
Друг проблем е, че е на 6-то място в Европа по задръствания. Иначе има отличен градски транспорт, който още по-отлично закъснява, но поне е денонощен, така ще няма нужда да се взима такси.
Щутгарт има и относително малко зелени площи и паркове за град от такъв размер.
В града и околностите са съсредоточени голям брой централи на големи немски фирми – Bosch, Daimler, Hugo Boss, Porsche и т.н. Интересен факт е, че в Щутгарт с население 600 000 души, живеят 30 000 милионери. В следствие на това животът е доста скъп, особено недвижимите имоти.

9. Как се отнасят местните жители към чужденците? Лесно ли е да се намери почасова работа за студенти?
Местните жители са доста топли в отношенията си, но определно си проличава, че не са особено „широко скроени“ за теми, различни от тези, свързани със страната им.
Работа се намира лесно, но не бих препоръчал работа на черно (без договор), защото има риск съответният „работодател“ да не плати.

10. Има ли други българи в университета? Помагате ли си?
Да, има. Сравнително малко си помагаме, защото нямаме много общи части от обучението. Въпреки това споделяме съвети как се живее по-добре и често се събираме, защото нямаме друга компания.

11. Как прекарваш свободното си време?
По малко и от всичко. Спорт, приятели и други хобита.

12. Имаш ли вече ясни планове за бъдещето?
Определено не. Но затова пък имам доста идеи, една от които е да се върна в България.

13. Какво би посъветвал бъдещите кандидат-студенти, които обмислят възможността да учат в чужбина?
Нека помислят малко за бъдещето си и от това, от което се отказват. Българското образование предлага много възможности, въпреки че много от хората не желаят да се възползват от тях. В Германия животът не е много по-добър от този тук, единствената разлика са парите, но все пак аз разбрах в Германия, че парите не осигуряват добър живот, а доброто образование се постига с много търпение и страст към науката и нейното приложение.